LA VITA È
treni persi,
colpo di fulmine,
restituire il guadagnato,
guadagnare il restituito,
finire canzoni cantate,
dare il tono alle nuove,
costruire isole
segrete al futuro,
lavorare al presente,
perdere il perduto.
ЖИВОТЪТ Е
изпуснати влакове,
любов от пръв поглед,
връщане на спечеленото,
печелене на повърнатото,
допяване на изпети песни,
даване на тон за нови,
строежи на тайни
острови в бъдещето,
работа в настоящето,
губене на загубеното.
CON L’OCCHIO ARMATO
La bussola che mi hai regalato
funziona.
Ora so
dove è Sud
dove è Est
dove è su
dove è giù.
Dove non pensi a me
da dove non arrivi.
È normale che tu abbia la tua vita.
È normale che io dia un occhio alla bussola.
С ВЪОРЪЖЕНО ОКО
Компасът, който ти ми подари,
работи.
Сега вече знам
къде е юг,
къде е изток,
къде е горе,
къде е долу.
Къде не мислиш за мен,
откъде не идваш.
Нормално е да си имаш свой живот.
Нормално е да поглеждам компаса.
DALLA FINESTRA DI UN CANTO
Questo non è solo un canto, non è solo una bocca.
Questo è un foro da cui irrompe il mondo eterno,
l’alito del caos onesto dove le intenzioni
permangono nella loro scintilla d’origine. Tutte le sorti
sono ugualmente forti. Tutti i sensi
sono ugualmente svegli, non storti, non quieti,
il senso esiste per sè, il tempo non è ancora nato.
Questa è un’apertura da cui irrompono
i canti più antichi con le loro ali di pipistrello,
una breve finestra che dà su quello
. che forse eravamo
. e che potremmo ridiventare.
Finestre. Si aprono, si chiudono.
La paura della corrente riassicura.
Hai paura del buio?
Con te – no.
ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДНА ПЕСЕН
Това не е просто пеене, не е просто уста.
Това е дупка, през която нахлува вечният свят,
дъхът на честния хаос, сред който намеренията
са в изначалната си искра. Всички съдби
са еднакво силни. Всички сетива
са еднакво будни, неизкривени, непомирени,
смисълът съществува сам за себе си, времето
още не се е родило.
Това е зев, през който нахлуват
най-древните песни с кожените си криле,
кратък прозорец към онова,
. което може би сме били
. и което бихме могли да бъдем.
Прозорци. Отварят се, затварят се.
Страхът от течение презастрахова.
Страхуваш ли се от тъмното?
С теб – не.
